Ръководство за изучаване на вехтозаветнитъ законоположителни книги на светото писание изд. 1935 г.
Ръководство за изучаване на вехтозаветнитъ законоположителни книги на светото писание изд. 1935 г. - 454 стр. - дълбоко проникновенно разесняване на Светото Писание от Атанасъ Димитровъ - Учителъ въ софийската духовна семинария.
Рядка и единствена книга -богослужебна литература за провославни служители и вярващи.
Наръчник и за обикновенния християнин.
По тази свещенна книга е съкровена и ценност за всеки християнин и е без липсващи страници и много добре запазена за годините си.
Почувствайте мирисът на хартията и следите на времето по тази безценна книга.
Източник на доброта, мъдрост и възвишеност.
Притежавайте този старинен ценен екземпляр и свещено писание на почти 90години!
Единствен екземпяр в нета - ценнност която може да бъде ваша!!!
*** Книгата е писана на стар български правопис ( Иванчевски правопис ).
В помощ на клиента който купи книгата за по лесно четене: ѫ се замества с ъ в корените на думите (пример: дъб, ръка, късам), ѫ и ѭ с а, я в глаголните окончания ( пример: чета - четат, нося - носят); Ѣ се замества с я и е, връща се употребата на ъ и ь в края на думите,
*** Иванчевският правопис е името, давано понякога на първия официален български правопис, въведен с наредба на министъра на народното просвещение Тодор Иванчов през 1899г. Той остава в сила до въвеждането наОмарчевския правопис през 921, а през 1923, с известни изменения, е възстановен в основните си положения и действа до Комунистическата правописна реформа от 1945 г
Иванчевският правопис, наричан понякога Дриновско-Иванчевски, е поправка на Дриновския правопис и се характеризира със:
представяне на звука [ъ] с буквите ъ и ѫ (голяма носовка), като различието се прави на етимологическа основа.
употреба на буквата ѣ (ят) на етимологическото ѝ място.
употреба на краесловни ерове
синтактично правило за писане на пълен и кратък член[1].
писане на групите ър/ръ и ъл/лъ по североизточното произношение.
писане на глаголните окончания с а и я.
*** Буквата Ят (ѣ)
Още в края на 19 в. някои български езиковеди, стремящи се към „демократизация“, т.е. опростяване на правописа започват да искат премахването на буквата от азбуката и замяната и с я или е, според правоговорните правила. През 1892 г. правописната комисия, назначена от Георги Живков, просветен министър в правителството на Стефан Стамболов, в която влизат Любомир Милетич, Александър Теодоров-Балан, Беньо Цонев, Иван Шишманов и др., предлага изписване на ѣ единствено там, където в Източна България гласната е широка (а или широко е) - или да се пише вѣра, но верен, верски, вероизповедание и така нататък. Този проект е възприет от кръга около списание „Български преглед“, но среща критика и като силно радикален, и като прекалено недообмислен.
През 1895 г. нова комисия, назначена от новия министър на просветата Константин Величков, предлага нов проект, който напълно изхвърля ѣ от азбуката. И този проект е подет единствено от списание „Български преглед“, а в масова употреба остава Дриновият правопис с ѣ на етимологичното му място. Изписването на ѣ на етимологичното му място е утвърдено и с правописното упътване на министър Тодор Иванчов от 1899 г. Против този Дриновско-Иванчевски правопис се обявява кръгът „Мисъл“ - след 1910 г. съчиненията на Пенчо Славейков се печатат без ѣ.
От началото на 20 век въпросът с ѣ започва силно да се политизира и „левите” политици - комунисти и земеделци - започват да разглеждат буквата като символ на отчуждението на интелигенцията от масите и да настояват за пълното ѝ изхвърляне от азбуката. През 1921 година това е направено с правописната реформа на Стоян Омарчевски, министър на просвещението в Правителството на БЗНС. Тази реформа е посрещната с неодобрение от почти цялата българска интелигенция - премахването на двойното е от българската азбука се разглежда от много българи от Западна България и особено от македонски българи от Пиринска Македония и диаспората като „предаване на западните диалекти“ и като изкуствено отделяне на българския книжовен език от македонските диалекти. Двойното е започва да добива статус на символ на българщината. Българската академия на науките отказва да приеме реформата и след преврата от 9 юни 1923 г. тя е отменена и е върнат старият Дринов правопис, но със запазване на ят само в корените, в които редуването е - я си личи в различни словоформи.
През 20-те и 30-те години много езиковеди като професор Стефан Младенов се обявяват за ограничаване на употребата на ят и запазването му единствено във формите, които се различават като произношение. В „Граматика на българския език“ професор Младенов пише:
И тъкмо затова, че може с двоякият си изговор да обединява българите от най-източните краища на земята ни край Черно море и от най-западните ни покрайнини при Охрид, Шар, Скопие, Ниш и Зайчар тая старобългарска буква трябва безусловно да се запази и да се пише само в ония думи и облици (не корени! ), в които по североизточно български и в литературния език се изговаря още старински като „я“ (а с предходна съгласкова мекост), а ония по-многобройни думи и облици, гдето и в повече източни говори старобългарското ѣ се произнася като е, ние можем… смело да пишем с е…
Но за съжаление по това време въпросът с ѣ вече е излязал от контрола на българската наука и силно се политизира. Запазването на ѣ се разглежда от левите политически сили като проява на езиков елитизъм и великобългарски шовинизъм. През 1945 г. дошлото на власт след преврата от 9 септември 1944 г. отечественофронтовско правителство прави нова правописна реформа, с която ѣ се изхвърля от българската азбука и се въвежда писане на я или е по така нареченото ятово правило.
След 1989 г. много десни политически и културни организации се опитаха да инициират дебат за правописна реформа и връщане на двойното е, за съжалние без успех. Все пак в българската култура се наблюдава естетско връщане към старото - ѣ и крайните ерове често се появяват в търговски марки, имена на вестници и други. Често обаче, съвременната употреба на ят е неправилна - буквата е схващана като стар вариант на изписване на ъ.
Какви са последниците от изхвърлянето на ят от азбуката? Благодарение на това се е създава (д)ефекта на свръхякането, разпространено предимно сред носителите на западните говори. Свръхякането се изразява в чиста замяна на естествения наследник на ят в западните говори - е с палатализирано а във всички позиции - т.е. произношение бял - бяли. Дължи се на факта, че редуващото произношение е нелогично за западния българин. Произношение единствено с палатализирана широка гласна а е типично и за рупските диалекти (Тракия и Родопите).
Буквата Голям Юс (Ѫ)
Наричана и „широко ъ“, тази буква е запазена в българския правопис до правописната реформа от 1945. В повечето български диалекти е отпаднал специфичният изговор (с изключение на Солунския и Костурския) - на големия юс, мястото на изписване на буквата се учи само на изуст и без езиков усет.
В заключение
Стариятъ правописъ е наше културно наследство и според нас всеки българин трябва да е запознат, да се гордее с него и дори да го използва.
*****
***** Ключът към разбирането на Библията е Христос
Старият Завет говори за очакваното идване на Христос. Евангелията (Матей, Марко, Лука и Йоан) разкриват идентичността и мисията му, а останалата част от Новия Завет обяснява значението на новия живот в Христос. За да разберем Стария Завет, най-напред трябва да започнем с Новия Завет.
***** Библията е личното послание от Създателя на вселената към хората. Понеже е живото Божие Слово, то не привлича нашето внимание, само защото е интересно, но защото говори лично на нашите сърца. По един необичаен начин, стиховете, които четем в него, могат да бъдат отнесени директно към настоящите ни проблеми.
„Защото Божието слово е живо, действено, по-остро от всеки меч, остър и от двете страни, пронизва до разделяне душата и духа, ставите и мозъка и издирва помислите и намеренията на сърцето“ (Евреи 4:12).
*** Библията обяснява как е написана
„Никое пророчество в Писанието не е собствено обяснение на пророка на Божията воля; защото никога не е идвало пророчество по човешка воля, а святите човеци са говорили от Бога, движени от Святия Дух“ (2 Петрово 1:20,21). Тези стихове се отнасят специално за старозаветните пророчества, но цялата Библия е вдъхновена от Бог: „Цялото Писание е боговдъхновено“ (2 Тимотей 3:16).
Думата „боговдъхновено“ в буквален смисъл означава „вдъхнато от Бога“. От самия живот на Бог, от неговия дъх, е дошло словото в Библията. Сигурно смятате много други книги за вдъхновяващи, защото са интелектуално или емоционално вълнуващи, но те не са боговдъхновени. Само Библията е.
Библията ни разкрива какво Бог иска да знаем за него и за живота. Тя съдържа обещания - неща, които Бог казва, че ще направи за нас. Ето някои от тях:
Бог ще използва всичко в нашия живот за добро, правейки ни съобразни с образа на Христос (Римляни 8:28,29)
Той винаги ще бъде с нас (Матей 28:20)
Той щедро ще ви даде мъдрост, ако поискаме (Яков 1:5)
Той ще снабди всяка нужда в живота ни (Филипяни 4:19)
Той вече знае нуждите ни - още преди да го помолим (Матей 6:32)
Неговият мир ще ни ръководи през живота, когато се молим с благодарност (Филипяни 4:4-7)
*****
тагове: колекции, колекционер, колекционерство, колекция, ретро, соц, русия, руско, антиквар, антикварят, антикварни предмети, антика, антики, старинни предмети, старинна, стара, антикварна, ценност, находка, стара, старо, старинно, соц период, книга, стара книга, старинна книга, библия, стара библия, бог, религия, Исус Христос, църковна книга, църква, православна библия, синодална библия, православна синоидална библия, православна библия цена, от къде да си купя библия, синодално издателство, светия синод, църковна книга, православна църква, църковна книга, православна книга, светия синод на българската църква, богослужебна книга, бог, исус, исус христос
